Спартак – отборът на „Кючук Париж“

Има един отбор, който е гордост на квартал „Кючук Париж“. Футболният Спартак Пловдив е легенда за квартала, както и за град Пловдив.

Малко и голямо се радвало и плакало с името Спартак Пловдив. През всичките години от създаването на футболния клуб всеки по някакъв начин е преплел своя живот на кючупарижанин с това име – дали покрай баща, дядо, друг свой роднина или свой оставен отпечатък на човек или привърженик.

„Гладиаторите“ от Кючука официално се раждат през 1947 г., но публична тайна е, че реалната рождена дата е доста по-рано през годините. Синьо-белите са един от големите отбори на Пловдив, а също и един от най-славните в България. Въпреки моментното незавидно положение, което по никакъв начин не отговаря на името Спартак Пловдив, това е тим, който всеки един пловдивчанин и българин уважава.

Отборът е един от десетките тимове, който може да се похвали с шампионската титла на България по футбол. Това се случва през далечната 1963 година.

„Триумф за пловдивския футбол” – гърмят вестниците през шампионската 1963 година. След като Спартак печели първото място, Ботев – купата по спортсменство и сребърните медали, Тодор Диев става голмайстор на първенството, а нападението на спартаклии е най-резултатното у нас, журналистите кръщават Пловдив „новата футболна столица” на България. Спартак грабва златните медали с техника, агресия и стабилност. Това кара някои специалисти години по-късно да твърдят, че не Холандия на Кройф и Неескенс, а тимът на Спартак първи е показал на света „тоталния футбол”.

Славният път към титлата стартира с победа с 3:0 в Добрич. Идва и успехът над Левски в София. В решителния мач за първото място Спартак удря Ботев на Динко Дерменджиев – Чико, Георги Попов – Тумби и Георги Аспарухов – Гунди с 2:1, „канарчетата” остават втори в първенството. Триумфът е запомнящ се, някои веднага наричат  отбора на Спартак  „железните момчета на Байкушев”.

В шампионския сезон 1962/1963 Спартак играе в състав: Йордан Станков, Иван Иванов, Георги Ботев, Георги Статев, Георги Шерев, Божидар Митков, Тодор Диев, Димитър Димов, Атанас Манолов, Васил Стойнов, Атанас Хари Георгиев, Христо Дишков, Димитър Генов, Михаил Душев, Стоян Тодоров, Георги Лазаров, Тобия Момин и Цоньо Стойнов. Треньор е Димитър Байкушев.

Истинска легенда на клуба е нападателят Тодор Диев. Неговото име носи и клубният стадион, който се намира на бул. „Македония“ и в момента е в окаяно състояние.

Легендарният нападател става на два пъти голмайстор на шампионата през 1955 г. (с 13 попадения)  и през сезона 1962/1963 (с 26 гола). Диев играе 308 мача за Спартак, в които в А група отбелязва общо 146 попадения.  В „А“ националния отбор има изиграни 55 мача в периода 1955 – 1965 и отбелязани 16 гола. Роден е на 28.01.1934 година, отива си от този свят на 4 януари 1995 година. Шампион на България (1963) и носител на купата (1958). Дебют в националния тим – 13.11.1955 г. срещу Чехословакия (3:0). Носител на бронз от Олимпиадата  през 1956 г. Играе и на ОИ през 1952 и 1960 година. Участник на Световното първенство в Чили през 1962 година. Заслужил майстор на спорта. Известен с голмайсторския си нюх, бързите атаки по фланга. Заради мощта му е известен с прозвището Танка. Френски вестник пък твърди, че Диев с топка в краката е по-бърз от вятъра.

През годините на слава през Спартак се преминали и редица други знаменити футболисти, както и млади такива, които са дали своя принос през трудните години на клуба, които продължават и до днес.

Към днешна дата клубът се състезава в Югоизточната Трета лига, където редува силни и някои по-слаби игри. Всички привърженици на „гладиаторите“ се надяват в най-скоро време този славен отбор да се завърне сред професионалистите – не е мястото на Спартак да се намира толкова време в аматьорското ниво на българския футбол.

Болна тема за всички е и състоянието на стадион „Тодор Диев“, който към момента е общинска собственост. Един от големите инфраструктурни проекти на Пловдив – Пробивът под Централна гара, буквално превърна стадиона на някогашния шампион в „заложник“. Привържениците се надяват в скоро време Общината, в лицето на кмета на Пловдив, както и собственикът на клуба, да се вземат в ръце и да подобрят състоянието на клубния стадион, който е почти със статут на една от емблемите на квартал „Кючук Париж“.

Много може да се пише за този „заспал гигант“ на родния футбол, но има една фраза, която е актуална за Спартак: „Където е текло, пак ще тече“.

Kichuka.bg ще информира жителите на квартала и пловдивчани за всичко, свързано с любимия клуб на много хора.

Ето някои от по-големите успехи на Спартак Пловдив в неговата история: