Кючука стана бетонна джунгла. Виждате ли слънцето от вашата тераса?

Кючука се превръща в бетонна джунгла. След толкова много бетон, който буквално завзема всяко свободно място, все още ли виждате слънцето от вашата тераса?

Ако сте жител на „Кючук Париж“, вероятно всяка сутрин се събуждате с един и същ звук – не с песента на птичките, а с мелодията на багери, флексове и викове на строителни работници. Някъде между кафето и опитите да излезете от квартала през вечните ремонти, си задавате въпроса: „Къде ще натикат поредната кооперация?“

Градското планиране като игра на „Тетрис“

Неотдавна Кючука беше кварталът на простора, на малките къщи с дворчета и междублоковите пространства, където децата тичаха свободно. Днес районът прилича на гигантска игра на „Тетрис“, в която някой упорито се опитва да вкара бетонни блокчета там, където физически няма място.

Вече не говорим за „строителство“, а за уплътняване до дупка. В момента в Кючука се строи върху всеки свободен метър – върху бивши зелени площи, върху паркинги, дори в задните дворове на старите кооперации. Резултатът? Ако съседът от отсрещния блок реши да си смени канала на телевизора, вие вероятно ще го видите по-ясно от него самия. Понятието „интимност“ в новите комплекси изчезна, заменено от архитектурното чудо „тераса в тераса“.

Инфраструктура от миналия век, население от бъдещето

Проблемът не е само в естетиката. Проблемът е в елементарната физика. Когато построиш блок със 150 апартамента на мястото на три къщи, ти добавяш поне 100-150 нови коли. Но улицата отпред си остава същата – тясна, разбита и проектирана за трафика от 80-те години.

Всяко ново „бижу на архитектурата“ (както го наричат в брошурите) всъщност е още един пирон в ковчега на трафика в „Южен“. Ние не строим нов квартал – ние превръщаме Кючука в най-голямата спалня на Пловдив, без да мислим как тези хора ще стигнат до работа, къде ще оставят децата си на градина (защото места няма) и къде, за Бога, ще паркират, без да се налага да спират върху тротоара или в нечия градинка.

Къде изчезна въздухът?

„Кючук Париж“ винаги е бил квартал с дух, но този дух в момента се задушава. Задушава се от праха на поредния обект и от липсата на въздух. Къде са новите паркове? Къде са зоните за отдих, които да съответстват на хилядите нови жители? Отговорът е прост: Зеленината не носи печалба на квадратен метър.

Време е за въпроси

Докога Планът за застрояване ще бъде по-важен от качеството на живот? Трябва ли да изчакаме кварталът напълно да блокира, за да разберем, че „Македония“, „Димитър Талев“, „Никола Вапцаров“, „Александър Стамболийски“ и др. не са разтегателни?

Кючука винаги е бил „град в града“ – със своите правила и своя чар. Но ако продължаваме да леем бетон със същата скорост, скоро единственото, което ще ни остане от този чар, е името. И усещането, че живеем в Малкия Хонконг, но без неговата икономика.

Трябва ли целият квартал да стане един голям паркинг, за да разберем, че сме прекалили?

Мнение на Kichuka.bg