Историята на нашата улица: Кой е Пере Тошев и каква е пловдивската му следа?

Чудили ли сте се някога на кого е кръстена една от най-оживените и ключови улици в сърцето на нашия квартал „Кючук Париж“? В рубриката „Историята на нашата улица“ на Kichuka.bg днес ви връщаме назад във времето, за да ви запознаем отблизо с Пере Тошев – един от най-чистите, скромни и същевременно безстрашни титани на македоно-одринското освободително движение.

Макар да свързваме името му основно с борбите в Македония, Пере Тошев има изключително силна и съдбовна връзка с Пловдив. Нека извървим неговия забележителен път заедно.

От бунтовник в гимназията до сърцето на Пловдив

Роден през 1865 г. в будния Прилеп в заможно мияшко семейство, Петър (Пере) Наумов Тошев бързо показва своя непримирим характер. Още като ученик в престижната Солунска мъжка гимназия той е изключен заради участие в училищен бунт. Основната причина за наказанието му обаче е, че при обиск в личните му вещи османските власти откриват „Българска христоматия“, съставена от Константин Величков и Иван Вазов – опасна и бунтовна литература за онова време.

Тази случка го довежда право в тогавашната столица на Източна Румелия – Пловдив. През 1884 г. той се установява под тепетата и завършва VI клас в местната гимназия. Именно тук пламва истинският му организиран революционен огън.

Пловдивският куриер и герой от Съединението

В Пловдив и близкия Асеновград (тогава Станимака) Пере Тошев се включва активно в Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Той бързо се доказва и става един от най-доверените куриери на организацията.

Когато идва историческият момент за Съединението на България през 1885 г., Пере е в челните редици. Той е сред смелите четници, които организирано щурмуват и завземат сградата на градската поща в Пловдив, за да прекъснат комуникациите на османската власт.

Веднага след това, когато Сърбия напада младото българско княжество, Пере Тошев не се колебае нито миг. Записва се като доброволец в легендарния Ученически легион в отряда на капитан Коста Паница. Проявява изключителна смелост в кървавите боеве при Сливница и Пирот, където е ранен на бойното поле и впоследствие е награден с орден „За храброст“.

След войната, между 1885 и 1890 г., Пере Тошев и бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев организират поредица от тайни сбирки в пловдивските села, поставяйки основите на новото освободително движение.

Мозъкът на ВМОРО и заточението в Бодрум

След пловдивския си период той се завръща в Македония като учител. Пере Тошев става основател на първия революционен комитет на ВМОРО в родния си Прилеп, а по-късно оглавява комитетите в Скопие и Битоля, където работи рамо до рамо с Даме Груев и Гьорче Петров и списва революционния вестник „На оръжие“.

Заради мащабната си дейност, през 1901 г. той е арестуван по време на голямата Солунска афера. Осъден е на строг тъмничен затвор и е заточен в зловещата крепост Подрум кале (днешен Бодрум, Турция). Година по-късно е помилван и се завръща в борбата. Макар на Смилевския конгрес да се обявява против прибързаното вдигане на масово въстание, по време на самото Илинденско-Преображенско въстание през 1903 г. той не изоставя хората си и застава начело на Мариовския революционен район.

Трагичният край на един истински идеалист

Пере Тошев остава идеалист до последния си дъх. През 1912 г. той заминава за София за лечение, но там научава за сключения съюзен договор между България и Сърбия, който предвижда лекомислено разделяне на Македония на „спорна“ и „безспорна“ зона.

Пере е съкрушен от тази дипломатическа грешка. Той настоява да бъде изслушан в Народното събрание, за да спре подялбата, но вместо това е арестуван от властите, за да не пречи на държавната политика. След като го освобождават, съкрушен и бързащ да се прибере при близките си, той тръгва обратно към Македония.

Пътят му обаче е прекъснат в засада на 4 май 1912 г. между селата Градско и Дреново, където е брутално убит на 47-годишна възраст.

Пере Тошев остава в историята с псевдонимите си „Арнаутина“, „Лефтер“ и „Камен“ – имена, които отлично описват твърдия му като скала характер, скромността му и неговата непоколебима воля.

Следващият път, когато се разхождате или бързате по улица „Пере Тошев“ в Кючука, си спомнете за момчето, изключено от училище заради Вазовата христоматия, за четника, превзел пловдивската поща, и за героя, дал живота си, за да остане верен на идеала за свобода. Неговият дух е част от ДНК-то на нашия квартал!

Снимка: Държавна агенция „Архиви“

Ако Kichuka.bg – мястото на „Кючук Париж“ Ви харесва, последвайте ни във Фейсбук. Може да споделите статия с бутоните: